Откриването на собственото Аз, обогатяването на идентичността и приемането на несигурността като фактор, съпътстващ обективното съществуване, е труден процес. За целите на практическа този процес може да бъде разделен на три основни стъпки. Първата от тях е себепознаване. Това означава човек да осъзнае собствените си цели, мотиви и търсения. Втората стъпка е себеприемане, т.е. безрезервно приемане на своята личност такава, каквато е, с всички положителни и отрицателни страни. Третата стъпка е себеизразяване или поведение, консистентно със собствените желания и цели. Тези три стъпки осигуряват поддържане на хармонична и интегрирана цялост на Аза, следвайки описаната логическа последователност. Изживявайки чувството на личностна криза, човек смътно усеща, че старите избори, цели и ценности вече не са подходящи и трябва да бъдат заменени с нови. Новите обаче трябва да бъдат открити по пътя на проблематизиране на когнитивно ниво (себепознание), което е фокус към миналото. След това промяната трябва да бъде приета емоционално, така че да допълни и разшири, а не да се конфронтира с предишните установени възгледи (себеприемане), което е фокус към настоящето. Накрая идва действеният момент (себеизразяването) и утвърждаването на обогатената идентичност, което е фокус към бъдещето. Консолидирането на тези три стъпки осигурява усещане за стабилност, вътрешна кохерентност и приемственост.
Имайки предвид факта, че неопределеността е пречка пред идентичността, а в допълнение всяка промяна плаши поради степента на неопределеност, която носи, не е за учудване, че огромен брой хора усещат, че се нуждаят от промяна, но не намират сили да предприемат такава и да предпочитат да я отлагат. Самата промяна често е болезнена, но успешното разрешаване на кризата води до чувство за засилени сили на Аз-а и възможности за личностна реализация.
Развитийният процес преминава през поредица идентификации, всяка от които води до постигане на все по-висока степен на завършеност. Изживява се интеграция, дезинтеграция и повторна интеграция когато човек престава да се идентифицира с личността, която е бил и започва да се идентифицира с личността, която е станал. Центърът на всяка нова цялост е осъзнаването на желанията и въпросите на идентичността. Интегрирането на Аза е сложен процес, който изисква съзнанието да се обърне надолу, за да се опознае и приеме, след това да се обърне нагоре, за да осигури хармония с възможностите за себезиразяване и едва тогава се създава завършена цялост.
Самата работа се планира многопосочно. Различните хора са податливи и сензитивни към различни подходи. Затова смисълът е в интегриране на различни похвати и прилагането им в цялост, защото всеки отделен метод има своите предимства и недостатъци. Като различни подходи се използват арт-техниките на фототерапията, техники на хипноза и релаксация и анализ на получения материал. Фототерапията е арт техника, с помощта на която чрез работа със снимки се изразяват и разрешават вътрешните конфликти. Работи се с готови снимки от “семейния албум”, правят се снимки по зададени теми, снимките се подреждат, колажират, има възможност и да се редактират. Хипнозата е основно невербална техника, която предоставя неограничени възможности за предприемане на пътуване във вътрешния свят и разрешаване на личните проблеми. Тези два похвата се използват за дълбинна терапия, чието основно предимство е, че достигат до и засягат скритите и неосъзнавани вътрешни конфликти без това да е неограничено дълъг процес. На следващия етап целият материал се извлича и преработва съзнателно. В зависимост от индивидуалните нужди се задават определени теми на работа и се дават упражнения за затвърждаване на нови умения и навици. Следва се принципът от по-лесно към по-трудно и в началото упражненията изискват минимални усилия и внасят минимална промяна.