Какво ни дава консултацията – помощта е в наши ръце
Светът, в който живеем днес, се описва с много висока степен на несигурност. Без да си даваме сметка, всеки ден попадаме в различни ситуации или пък ставаме свидетели на такива, които разрушават съграденото ни крехко спокойствие. Именно това провокира все по-честото търсене на консултации и съвети, които да бъдат в подкрепа на поддържаното стабилно ниво на психично благополучие. Защо? Защото често се страхуваме и имаме нужда от увереност или усещане, че можем да бъдем чути. Вече сме свикнали до голяма степен да живеем със страха. Страхът от отговорите на въпросите, които не намираме. Страхът от това какво ще ни се случи утре. Страх дали ще запазим или намерим работа. Страх какво ще се случи с нас и с близките ни. Особено с децата.
С годините подобни условности се трупат. В един социален експеримент реакциите на българските жени потвърдиха това. При по-младите половината реагираха положително и с усмивка приемаха цвете, подарено от непознат. Другите подминаваха. При дамите на средна възраст повечето подминаваха или имаха неприкрити реакции на раздразнение. На въпроса защо? Простичкият отговор беше “Нямам доверие”. С всяка следваща година е характерно трупането на все повече недоверие и отдалечаването от безобидните жестове, от готовността за комуникация. Затварянето в собствената черупка. Това създава студенина и бариери, които за съжаление, не ни предпазват от лошите неща, а работят срещу нас.
Ако има рецепта против притесненията, от които се задъхваме, най-важното в нея – въпреки всичко – е усмивката. Усмивката на лицето ни може да предизвика усмивки у другите и така да станем част от една по-позитивна нагласа, която носи енергия и помага на самите нас.
Малцина си дават сметка, че динамиката, бързането, стресът, стават причина да се отдалечаваме от… самите себе си. Да, активността, напрежението са път към успех, но те също ни закотвят в неудовлетворителния материален свят, който ни заобикаля. Няма как да се съхраним, а и да променим нещо, без да възстановим връзката със себе си.
Как? Можем просто да се отпуснем, или да си спомним какви били мечтите ни, преди да се смачкат. Какво ни радва и прави щастливи. Да изненадаме с жест хората, които обичаме и да се порадваме заедно на нещо… Такива малки неща имат много голямо значение. Именно те ни създават усещането, че сме живи и живеем “тук и сега”. Те са и единственото, което можем да контролираме, следователно единственото, което е сигурно в цялата несигурност на живота. Именно по тази причина те могат да ни дадат заряд и сила да гоним целите си и да не се отчайваме.