Mindfullness или Изкуството на себеосъзнаването
или ако е материал за медиите, заглавието би било Сензационно: Разкрита е рецептата на щастието
В забързаното ежедневие говорим докато мълчим, мислите препускат преди да можем да ги осъзнаем и изкажем, нямаме време да чувстваме. Същевременно, нищо не се е променило в изконните стремежи и базовите потребности на хората откакто свят светува. Затова накратко: Има ли начин да съчетаем ежедневието с мотивацията, духовните си ценности и да не губим мечтите си, едновременно в това материализирайки ги в цели? Да бъдем и в материалния свят, и духовния? Отговорът е кратък: Да.
За да се развиваме и да се чувстваме пълноценни, ни е необходима вътрешна, собствена, лична цел. Тя е индивидуална, непозната и понякога безсмислена или неразбираема за другите, но наша. Мечтите, надеждата, са това, което ни поддържа живи в дългосрочен план. Мечтите обаче трябва да намерят съдържателно отражение в материалния свят, познатия, измеримия. Това става във вид на цели – конкретни, ясни, които на свой ред ни показват пътя за постигането и движението напред. Материални в смисъл на измерими, не на евро, килограми или сантиметри. Поддържайки живи мечтите си, не губим надежда. Имайки план за постигането им, разпределен в години, месеци и седмици, е начинът ни едновременно да съхраним красотата на въжделенията и мечтите, но да ги пренесем и в някаква степен в реалния свят. В противен случай ще се изгубим в абстрактността и непостижимостта на имагинерното, оставайки нереализирани и неудовлетворени. Материализирането не означава непременно количествено измерение, напротив. То не накърнява красотата на трепета и вълнението, но пък ни дава отговор как и защо са важни мечтите ни. Как и Кога можем да се доближим до тях. Какво ни е нужно, Кой може да ни помогне, Какво ще ни доближи. Множество „К“-та, които ни подхранват надеждата, защото ни отварят пътека, по която да вървим. По този начин едновременно пазим светлината в тунела, но имаме и посока. Понякога криволичеща, често с препятствия, но подсъзнателно имаме усещането, че от нас зависи все пак да вървим. Въпреки, През и Заедно с трудностите.
Освен тази обща рамка на евдемонистичното благополучие или цел, смисъл и усещане за тях това, което е не по-малко важно, за да не изгубим мотивацията си по пътя, да не настинем и да не се разболеем когато незащитени вървейки по пътеката, ни брулят вятър и сняг, ни е необходима ежедневна храна. Храната през сетивата, която е живителна и спасителна като реалната храна и вода, които консумираме. Петте сетива и това, което получаваме през тях, са познатите наричани „малки неща“ в живота. Малки, но животоподдържащи. Те ни дават именно усещането за момента Тук и Сега. Предпазват ни от вторачването в миналото, със съжаление или любов, но откъсващо ни от времевата перспектива минало – настояще – бъдеще. Предпазват ни и от отлаганията и лишаванията заради това, което предстои утре. Тайната и магията на мига. Съхраняването или концентрирането на миналия опит и грешки и плановете за бъдещето през призмата на „сега“. Прозаичните на пръв поглед усещания и удоволствия или хедонистичният аспект на благополучието, са в това, което виждаме, вкусваме, вдъхваме, докосваме, чуваме сега. Тази храна на сетивата ни възвръща баланса между бързане, мислене, стрес, желания, копнежи … и всичко останало.
Теорията за Процъфтяването включва пет основни съставки – позитивни емоции, ангажираност, положителни връзки с близките и околните, смисъл в живота и постижения. Тя в най-висока степен определя нуждата от усмивки, които са здраве, значението на близките и тяхната подкрепа, наличието на занимание, което ни поглъща до степен да изгубим представа за времето, смисълът, който намираме в нещата, които вършим и нуждата от това да виждаме завършек, резултат от действията си. Тези съставки могат да бъдат реализирани и осъществени в различна степен и в различни моменти, но всяка една подкрепя останалите и е част от общото ни чувство за психично благополучие. Те обхващат както удоволствието и ежедневието, така и мета нивото на вътрешен смисъл и посока. В тази връзка идеята за Mindfullness не е само медитация, това е изкуството да осъзнаваме всяка една от съставките, сами себе си в отделните моменти и аспекти и да реагираме спрямо себеусещането си. Това е основата на „рецептата“. Аз съм последният човек, който би говорил за „елементарни“ техники. Напротив, предложените 15 минути се базират на резултатите и заключенията на множество проучвания, провеждани през последните 20 години в международен план и конкретно в специфичните условия в България. Българският парадокс, както го определям, е в това, че хората могат едновременно да бъдат Неудовлетворени от живота си, но Щастливи. Това ни отличава от останалите нации, където двата компонента вървят ръка за ръка – хората са нещастни и неудовлетворени или щастливи и удовлетворени. От гледна точка на процъфтяването ние сме със значително по-ниско усещане за смисъл в живота, постижения и ангажираност. В допълнение, изживяваме и повече негативни емоции от останалите нации. Това обаче се компенсира от повечето положителни емоции и ценност, която поставяме върху взаимоотношенията и това, което те ни носят. Научни публикации по темата могат да бъдат предоставени, но темата тук е друга –
Разковничето – 15 Minutes ®
Важно е да имаме цел. Важно е да имаме хоби. Те ни крепят и водят напред. Какво обаче правим ежедневно – за да поддържаме и презареждаме батерията си? Това, което е лесно, приятно и не струва пари. 15-минутните наградки, които си даваме. Нашите 15 минути, които Съзнателно отделяме за зареждане. 15 минути на ден, които посвещаваме на слушане на любима музика, „безсмислен“ разговор, разходка, аромата на кафето …. Тайната на работещият момент на 15 Minutes ® е в два аспекта в психологически план. 1) Че съзнателно сме отделили тези 15 минути за себе си, за да се почувстваме по-добре. 2) Че правим нещо лесно и приятно, което не ни удря по джоба 3) Че отделяме време за себе си тук и сега и така подсъзнанието ни получава директното послание, че контролираме живота си, нещо, което на практика отсъства в живота почти изцяло. Така с нещо „малко“ постигаме „много“ от обективна гледна точка. Удовлетворяваме базовата си потребности от контрол. Даваме си базовото чувство на посока. Създаваме позитивна нагласа – има проблеми, но те не зависят само от нас. От нас зависи обаче изцяло баланса ни. Как приемаме нещата, доколкото се чувстваме подхвърляни от съдбата и кое виждаме, че има смисъл. Усмивката, любовта, моментът. Тези 15 минутни награди ни дават силите да продължим напред към „важните“ цели. Хранят ни и ни поддържат мотивацията.
Още по-важно е, че отделяйки един месец за съзнателно „упражняване“ на 15 Minutes ® впоследствие това се превръща в нагласа и започваме да го правим автоматично. Това на свой ред променя в по-балансирана посока възприемането на живота. Отново сме с проблеми и в стрес. Това обаче не ни събаря, защото имаме идеята за справяне и ресурсите да вървим напред.
Не отричаме, не бягаме. Напротив. Спираме за 15 минути, за да продължим с нови сили. Така се спасяваме доколкото е възможно от стреса. Поддържаме вътрешната си хармония и се ядосваме, но по-спокойно J
Не е вълшебна или еднозначна рецепта. ® в тези 15 минути е индивидуалността им – всеки от нас ги запълва по свой начин, в различни моменти и дни. Универсалното е в 15 минутни награди като метафора. Смисълът на поддържането на времевата перспектива, оценяването на момента. С отчитане на миналото и бъдещето, но без изпадане в техния плен. Осъзнаването на слабостите ни и предизвикателствата пред нас без драматизиране и предаване. Припомняне във всеки момент на истински важните неща в живота – здравето и любовта, усмивката – които ни дават възможност да имаме смисъл и посока. Хедонистичното като основа на евдемоничното, неразривната връзка между удоволствието в ежедневието и дълбокият смисъл в живота. Връзката между тези две нива сме ние. Всеки от нас.
15 Minutes ®
се предлага като индивидуално консултиране и групов тренинг.