Информация
Автори: Маргарита Бакрачева, Милен Замфиров, Цецка Коларова, Екатерина Софрониева
Рецензенти: проф. дпсн Георги Карастоянов и проф. д-р Калин Гайдаров
Редактор: Маргарита Крумова
София • април 2021 г.
Изследване на ФНОИ, Софийски университет „Св. Климент Охридски“
ISBN 978-954-8846
В заключение може да се изтъкне, че въпреки продължителния си период пандемията продължава да се оценява като значима и определяща ежедневието. Основен очертан резултат е негативната оценка за ефектите от пандемията върху живота на респондентите, което е в противовес, но подчертава желанието в изразените силно позитивни очаквания за излизане от кризата. Този парадокс може да се дължи и на разграничаването между обективните и субективно контролируемите фактори и субективната значимост, която респондентите отнасят към ситуацията и нещата извън техен контрол и адаптацията и себерегулацията, които са под техен контрол. Субективната оценка за сериозност на ситуацията и лична значимост определя избора на копинг поведения. По отношение на копинг стратегиите липсата на търсене и споделяне на информация и самоокуражаването, както и приемането вместо отричането, водят до преживяване на по-малко стрес, а така косвено до по-високо психично благополучие. Акомодативният копинг и опимизмът намаляват нивото на стрес, докато проблемно фокусираният и избягващият копинг увеличават възприемания стрес. Акомодативният копинг и оптимизмът повишават усещането за благополучие. Ситуацията не може да бъде променена, нито отречена, адаптивният вариант е приемането й и търсенето на начин за извличане на максималните възможни ползи. Този резултат потвърждава заключението от първата вълна на изследването. Ситуацията е тази, която определя най-ефективния начин за себерегулация. Активната позиция на адаптиране и приемане е ключът към справяне със стреса не само в ситуация на криза, а и към непрекъснатата динамика в контекста. В практически план това очертава възможностите за интервенции и стимулиране на изграждането на такава нагласа.