Нищо не се е променило, от хилядолетия са еднакви екзистенциалните въпроси, които вълнуват хората, както и търсенето на рамка, в която да намерим себе си и на хармония и светлина в собствената си вселена.
От какво се нуждаем наистина? Може би от глътка въздух, от това да се оставим да бъдем носени от облаците и вятъра…. Да бъдем себе си, искрени и свободни поне когато сме сами, със себе си и пред себе си.
Понякога бързаме. Понякога усещаме, че трябва да спрем. Изразяваме се и с думи, и с мълчание, всеки по свой уникален начин. Добре е да познаваме и да се вслушваме във вътрешния си глас, да следваме собствените си норми и импулси във всеки един момент.