Забързано затишие или какво казваме когато мълчим

Нищо не се е променило, от хилядолетия са еднакви екзистенциалните въпроси, които вълнуват хората, както и търсенето на рамка, в която да намерим себе си и на хармония и светлина в собствената си вселена.
От какво се нуждаем наистина? Може би от глътка въздух, от това да се оставим да бъдем носени от облаците и вятъра…. Да бъдем себе си, искрени и свободни поне когато сме сами, със себе си и пред себе си.
Понякога бързаме. Понякога усещаме, че трябва да спрем. Изразяваме се и с думи, и с мълчание, всеки по свой уникален начин. Добре е да познаваме и да се вслушваме във вътрешния си глас, да следваме собствените си норми и импулси във всеки един момент.

27ное./15

Моята изповед

Този петък се опитах да събудя мъжа си, за да тръгне на работа, но заради махмурлука си, той не искаше да става. Казах му да побърза защото му предстои важна среща с нов клиент.

27ное./15

Кога се разминават двата пола

Проблемите в общуването, говоренето на различни езици от двата пола, е вечна тема за коментар. Понякога се чудим защо двама души се разминават при положение, че биха били прекрасна двойка или при положение, че изпитват взаимни симпатии.

27ное./15

Достатъчно ли е да те обичам, за да бъда с теб?

Хората постепенно привикват все повече и повече към рутината. Търсенето на сигурност и спокойствие стават причина  да се пренебрегват усещанията, желанията и копнежите в името на равното, но за сметка на това безоблачно ежедневие. Това се отнася до всяка една сфера на живота, в частност и до връзките.